Шафрановият минзухар принадлежи към семейство Перуникови. Той вирее много добре в области, където температурите достигат не повече от 35-40Ċ през лятото и до 15-20Ċ през зимата. Именно това прави българския климат идеален за отглеждането му.
Минзухарът се адаптира лесно към почвата, в която е засаден. Важно условие, обаче, е тя да бъде рохка, за да могат корените да растат надълбоко и да се осигури нужната дренация, която предотвратява гниене и заразяване. Най-добре е да се засажда в полета с южен наклон, което осигурява максималното му излагане на слънце. Шафрановият минзухар се нуждае от пряка слънчева светлина и не вирее на сянка.
За България е най-добре засаждането да се извърши в края на август- началото на септември.
През есента започва цъфтенето на шафрановия минзухар. Прибирането на реколтата се осъществява всеки ден, рано сутрин, преди разтварянето на цветовете. Това е задължително условие, защото излагането на близалцата на пряка слънчева светлина разваля качеството на шафрана.
В ранни зори цветята се откъсват от стеблото- изцяло на ръка и се събират за пренасяне към хладно помещение, където по-късно ще се отделят червените близалца. Нежно лилавия минзухар се разтваря внимателно и от него се изваждат трите стигми. За постигане на най-добро качество се използва само яркочервената част от тях, като белите и жълти части се отстраняват.
След брането и отделянето на шафрана идва ред на сушенето. То се прави всеки ден в дехидрататор за около 3 часа при температура 45Ċ. По този начин се постига оптимално сушене и се запазват всички ценни качества на продукта. Веднага след приключване на процеса, шафрана се прибира в стъклени буркани с херметическо затваряне, които се поставят на тъмно и сухо място за 30 дни. След този период вече имаме готов продукт за консумация. Шафранът може да се съхранява по този начин много дълго време, без да промени качеството си и безценните натурални компоненти. Изсушеният шафран има по-наситено оцветяване и по-силна миризма.
